За да се опрости работата на запояване и да се подобри тяхното качество, може да се окаже удобен регулатор на температурата за върха на поялника за домашен майстор или радиолюбител. Това е такъв регулатор, който авторът реши да събере за себе си.
За първи път веригата на такова устройство беше забелязана от автора в списанието "Млад техник" от началото на 80-те. Според тези схеми авторът е събрал няколко случая на такива регулатори и все още ги използва.
За да сглоби устройството за регулиране на температурата на върха на поялника, авторът се нуждае от следните материали:
1) диод 1N4007, въпреки че е подходящ всеки друг, за който са приемливи сила на тока 1 A и напрежение 400-60 V
2) тиристор KU101G
3) електролитен кондензатор 4.7 микрофарада, чието работно напрежение е от 50 V до 100 V
4) резистор от 27 - 33 kOhm, чиято мощност е от 0,25 до 0,5 вата
5) променлив резистор 30 или 47 kOhm SP-1 с линейна характеристика
6) корпус за захранване
7) чифт съединители с отвори за щифтове с диаметър 4 мм
Описание на производството на устройство за регулиране на температурата на върха на поялника:
За да разбере по-добре схемата на устройството, авторът нарисува как са поставени и взаимосвързани части.
Преди да започне монтажа на устройството, авторът изолира и формира заключенията на частите. На клемите на тиристора бяха поставени тръби с дължина около 20 мм, а на резисторните и диодни клеми - 5 мм. За да е по-удобно да се работи с констатациите на частите, авторът предложи да се използва цветна PVC изолация, която може да се отстрани от всякакви подходящи проводници и след това да се прикрепи към термосвиваемостта. Освен това, използвайки рисунката и фотографиите като визуално помагало, е необходимо внимателно да огънете проводниците и в същото време да не повредите изолацията. След това всички части са прикрепени към клемите на променливия резистор, като същевременно се комбинират във верига, която съдържа четири точки на запояване. Следващата стъпка е провеждането на проводниците на всеки от компонентите на устройството в дупките на клемите на променливия резистор и леко запояване. След което авторът съкращава изводите от радиоелементите.
Тогава авторът свърза заключенията за съпротивлението, контролния електрод на тиристора и положителния кондензаторен проводник и ги фиксира с поялник. Тъй като корпусът на тиристора е анод, авторът реши да го изолира за безопасност.
За да придаде завършен вид на дизайна, авторът използва случая на захранването с щепсел. За това на горния ръб на корпуса е пробита дупка. Диаметърът на отвора беше 10 мм. В тази дупка е монтирана резбовата част на променливия резистор и е фиксирана с гайка.
За да свърже товара, авторът използва два конектора с отвори за щифтове с диаметър 4 мм. За да направите това, центровете на отворите бяха маркирани върху корпуса, разстоянието между което е 19 мм, а в пробитите отвори с диаметър 10 мм бяха инсталирани съединители, които авторът също фиксира с гайки. Освен това авторът свързал щепсела на корпуса към сглобената верига и изходните съединители и предпазил местата за запояване, използвайки термоусаждане.
Тогава авторът вдигна подходяща дръжка, изработена от изолационен материал с желаната форма и размер, за да я покрие както с оста, така и с гайката.
Тогава авторът сглоби кутията и здраво фиксира копчето.
Тогава той започна да тества устройството. Като натоварване за тестване на регулатора авторът използва лампа с нажежаема жичка с 20-40 вата. Важно е, че когато дръжката се завърти, яркостта на лампата се променя доста плавно. Авторът успя да постигне промяна в яркостта на лампата от половин до пълна топлина. По този начин, когато работите с меки припои, например POS-61, използвайки поялник EPSN 25, 75% от мощността е достатъчна за автора. За да се получат такива индикатори, копчето за управление трябва да бъде разположено приблизително в средата на хода.
Авторът припомня, че тъй като всички елементи на тази система имат напрежение 220 волта от мрежата, много е важно да се спазват всички необходими мерки за безопасност при работа с устройството.