Люлката на Нютон.
Здравейте Онзи ден реших да направя, че независимо дали е интересно и информативно за сина ми, вниманието ми беше фокусирано върху махалото на Нютон или както някои го наричат люлката на Нютон (а понякога дори и топките на Нютон).
Това е механична система, изобретена от английски актьор през 1967 г., името му беше Саймън Пребъл.
Разбира се, видяхте това махало в кабинета по физика, учителят, използвайки неговия пример, обяснява на децата как енергията от различни форми се преобразува една в друга, например потенциалната енергия в кинетична и обратно.
Инструменти, които използвах:
1) Клещи.
2) Чукът.
3) Брадата.
4) Файл.
5) поялник.
6) Нипели.
7) Пинсети.
От материалите за изработката на махалото ми трябваха само:
1) Лагер.
2) Розин.
3) спойка.
4) Медна тел (тънка).
5) Дебела медна тел (четири квадратни милиметра).
6) Нишки.
7) Лепило.
Като начало бих искал да поговоря малко за това как махнах топките от лагера. Просто един мой приятел ми разказваше как той и неговият другар ги извади по опасен начин, може дори да се каже, че изобщо не са били в безопасност и почти са загубили очите си. Той каза, че е поставил лагера върху твърда повърхност, ударил в клетката с чук и топките се разпръснали (две топки са загубени). Не поемах такъв риск и започнах да го разглобявам.
Първо свалих маслените уплътнения.
След това опрял цепените на сепаратора (където нитове), с леко движение на чука, нит и огънал разделителя на другата страна на няколко места и го разглобил с клещи.
След това, групирайки всички топчета, с клещи, премествах вътрешния пръстен към външния.
С такива прости манипулации ми беше лесно да извадя топките, без да наранявам себе си и другите. Освен това нито една топка не напусна зрителното ми поле.
След това почистих файла с файл, където щях да споя пръстена.
На това място имах добра колофон.
Намерен в кошчетата парче жица с малък напречен разрез. Той извади една вена с клещи.
И направи пръстени от него.
Запечатани пръстени на топката. Опитах се да го поддържам възможно най-равномерно.
Както се казва, първата топка е на бучки. Държеше върха на поялника на топката и то потъмня (получи термично изгаряне: намигване :).
Пръстени, така че те поне малко си приличаха, проверяваха спрямо готовите. Тогава той направи същите манипулации с останалите топчета.
В резултат на това получих седем не много красиви (развалени с колофон) чебурашка и една от тях стана черна раса.
След обработка с филц с паста Goy. (Дори афроамериканецът започна да свети). Както разбрах по време на тестовете, не трябваше да поставям топките на магнита, те бяха намагнетизирани и трябваше да ги демагнетизирам. Направих това с безрамкова магнитна намотка, взета от неработещ стар телевизор. Информацията за тези, които искат нещо да демагнетизира тези намотки, е налична само в телевизори със стар стил с катодна лъчева тръба, в други случаи е подходяща почти всяка рамка без рамка. И още един детайл, напрежението, подавано към бобината, трябва да е променливо.
След това дълго и болезнено резба през пръстените.
След като изчисти изолацията, тел със сечение от четири квадратни милиметра започна да прави рамката на бъдещото махало.
Отначало направих рамката както на долната снимка, но тя беше неефективна, оказа се твърде ниска (нямаше достатъчно ускорение) и отне част от енергията на топките (антените, които държаха топките, се люлееха).
И беше решено да се направи по-силен и малко по-висок дизайн.
Той завърза нишките на няколко оборота. Това се прави така, че когато коригирате местоположението на топките чрез завъртане на конеца, той не се превърта обратно под тежестта на прикрепените към него топчета. От самото начало просто завързах нишките от едната страна на получената рамка.
След това (докато се регулира) завързва към друг лъч.
И накрая коригирах топките (като усуквах конеца върху гредата), така че те да се подреждат в един ред възможно най-точно, защото също много зависи колко време отнема да щракнеш. След фина настройка нанесох малко количество лепило върху нишките, завързани за гредата, като по този начин ги фиксирах от превъртане и придвижване около гредата.
И ето готова люлка на Нютон, така да се каже.
Може да не е толкова красива, колкото тези в магазина, но е направена със собствени ръце и от налични материали.
Тъй като нямаше топки с голям диаметър, махалото, разбира се, не тиктака дълго, но все пак дава на сина ми много положителни впечатления и успях да му доставя удоволствие, като събира направете го сами такава невероятно интересна и успокояваща играчка.