Този път като тестово вещество за нашия материал избрахме натриев силикат, който се продава в повечето хардуерни магазини. Нарича се още течно стъкло или силикатно лепило.
Процесът на провеждане на експерименти можете да видите във видеото
[media = https: //www.youtube.com/watch? v = scA1Gx8_lJw]
Ще ни трябва:
- чаша;
- натриев силикат;
- ацетон;
- сярна киселина;
- вода;
- меден сулфат.
Нека започнем първия опит. За целта вземете голяма чаша и изсипете натриев силикат в нея.
След това разреждаме натриевия силикат с вода в съотношение едно към едно.
След това на дъното на чашата хвърляме малко количество меден сулфат. Чакаме резултата.
С течение на времето клоните на кристалите започват да растат от меден сулфат. Обърнете внимание, че експериментът ще изглежда по-впечатляващ, ако освен меден сулфат към стъклото се добавят и други цветни соли на различни метали.
Обмислете процесите, които се случват по време на експеримента. При контакт на меден сулфат с натриев силикат се образува неразтворим меден силикат, който се черпи от кристали на меден сулфат.
Преминаваме към втория експеримент. Отново вземете чаша и изсипете малко количество течно стъкло.
Добавете малко ацетон към чашата и започнете да смесвате.
Когато тези две вещества влязат в контакт, натриевият силикат полимеризира, в резултат на което научаваме силикатен каучук.
Силикатният каучук прилича на каучук по свойства. Той скача и отскача добре от повърхността, върху която е хвърлен.
Накрая преминаваме към третия експеримент, по време на който получаваме силициева киселина. Изсипете малко количество натриев силикат в чаша и добавете сярна киселина.
В резултат на тази реакция се образува твърда, неразтворима във вода силициева киселина.